Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
За този блог
Гласове: 819
Постинг
14.10.2007 03:20 -
сами пишем съдвата си...
Автор: summerrrrr
Категория: Лични дневници
Прочетен: 459 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.10.2007 12:46
Прочетен: 459 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 26.10.2007 12:46
- Никол беше много красиво момиче с прекрасна фигура,кестенява къдрава коса ,която нежно се спускаше по тялото и-дълга,много дълга и с невероятни кафяви очи.Всеки който погледнеше в тях усещаше топлината и добрината ,която те излъчваха.Ники беше много популярна сред момчетата,всеки искаше да я има.От толкова момчета понякога имах чувството,че не може да реши с кой иска да бъде.
- Коя съм аз ли?Най-добрата и приятелка...обикновено момиче,не толкова красиво и забележимо,но щастливо за разлика от Никол...
- Въпреки че на пръв поглед живота и изглеждаше прекрасен в действителност той не беше розов и изпълнен с красиви и приятни моменти.Денем тя слагаше маската на щастливото момиче,без грижи и проблеми.Беше свикнала да се прави на такава каквато не е..не искаше да притеснява хората с тревогите и неприятностите си,а вечер когато се прибираше в разнебитената си къща тя се променяше...ставаше тъжна и самотна...може би се чудите как такова момиче може да е самотно....
- Тя беше отраснала в дом на алкохолици...постоянно слушаше скандалите на родителите си и насилието,което те и прилагаха ..след поредното напиване без причина те просто я пребиваха,но тя търпеше всичко..Въпреки болката Никол имаше надежди,че един ден всичко ще свърши,че ще се махне от дома си,от града си и от целият този кошмар,които трябваше да търпи с години.. тя имаше надежди,че някога ще има нормален живот...
- Възхищавала съм се и винаги ще се възхищавам на смелостта,търпението и силната и воля...не всеки на нейното място би изтърпял всичко и още повече това...та нали това са родителите и ...нейната плът и кръв...хората които са и дали живот?Би трябвало oт тях да взима пример за всичко в живота...
- Но Ники не беше нещастна само заради това..тя се беше разочаровала и от любовта .През живота си се беше влюбвала само веднъж..един единствен път... в "идеалния" така наречен от нея.Вярваше,че той е различен,че не е като другите ...че е добър и верен,че няма да я предаде ,но с времето се оказа същия боклук както всеки,който беше срещала преди...тогава Ники беше наивна и малка тя страдаше много от всяко едно действие на любимият и.Обичаше го прекалено много и не можеше да го зареже,но както знаем всяко търпение си има граници...е границата при Никол беше в един есенен ден.Тя се прибирала от училище заглеждайки се в прекрасната гледка-пред очите и било пълно с нежни шарени,закачливи листа падащи от дърветата...Ники била очарована от красивият пейзаж,но не за дълго.Забелязала влюбена двойка...в първият момент не можела да познае кой са,но като се загледала по-добре разбрала,че момчето е Светозар....така нареченият и приятел.Ники не можела да повярва на очите си...не можела да повярва,че това се случва на нея след толкова търпение и надежди,че той ще се промени,надежди,че след голямата любов,която му беше дала той ще разбере колко е важен за нея...всичко рухнало за един миг..мига в който го била видяла там...на улицата под падащите листа да целува устните на друга...Никол нямала повече сили за нищо...цялата любов която била в сърцето и вече я нямало...нямало я заради него..заради човека заради,които тя живееше...за нея нямало смисъл вече да става сутрин от леглото...и с желание да прекарва целия ден в мисли за Свето..
- След всичко Ники разбрала,че само с големите си надежди няма да промени нещата......след онзи ден го нямаше вече онзи пламък в погледа и които караше всеки да се разтапя...вече очите и бяха празни изпълнени единствено с кафявият си цвят..
- Ники беше различна...цялата красота,която притежаваше ..пак си беше там ,но сякаш излъчването и се беше променило...а вътрешно ...вътрешната промяна беше коренна ....Никол се затвори в себе си...не излизаше ..не се забавляваше с приятели както преди и не слагаше вече маската на засмяно и весело момиче...показваше се на света такава каквато се чувстваше през всичкото това време...
- Бяха минали 2 месеца...Никол бише станала вече на 18..през тези два месеца нищо не се беше променило с изключение на факта,че беше тръгнала по още по-лош път..по пътя на родителите си тя беше почнала да пие...за жалост никой ..дори аз най-добрата и приятелка не можехме да я откажем ...не можехме да я върнем към живота...за нея вече нищо нямаше смисъл....освен бутилката пълна с алкохол нищо друго не я интересуваше...тя бавно но ефикасно си пропиляваше живота в пиянство...ТЯ...която до преди няколко месеца ненавиждаше родителите си точно заради този същият алкохол които те пиеха....Никол ставаше все по неконтролируема...
- В една спокойна лятна вечер пяна до козирката Никол решила,че трябва да се позабавлява малко...взела колата на баща си и потеглила без дори да се замисли какво може да стане...Тя никога не беше карала кола....
- На следващият ден съобщиха по новините за катастрофа по пътя за София.Едната от колите беше на Никол...оцелели след тежката катастрофа нямаше...
- Така си отиде един млад живот...едно прекрасно и лъчезарно момиче...момиче което не успя да се порадва на живота истински...тя си беше отишла без да опита от сладката страна на любовта ....беше се предала след всичките разочарования,който беше преживяла...тъжно нали?
- сега аз-най-добрата и приятелка стоя пред гроба и и знам,че тя е там където винаги е искала да бъде-на по-добро място...място където няма да се сблъсква с неприятностите на живота ....
- Нека да не бъдем толкова импулсивни както героинята ми Никол ....винаги има за какво да живеем ...винаги ще се намери приятел,на които ще му пука за нас....в живота няма само лошотии а и в любовта...поне аз вярвам,че за всеки там някъде си има специален човек ...точно за него...наречете ме безкрайна романтичка или старомодна...но аз така виждам нещата ;)
Няма коментари
